РАЗЛИЧИЯТА

Изначалния проблем, в историята, за неразбирателството между белите и което и да е коренно население - негри, индианци, аборигени и т.н., е бил - различните езици, на които са говорили. Дори и след години присъствие, когато са се намирали хора, преводачи, които да говорят езика на местните, проблема, не само, че не се е разрешил, но и се е задълбочавал. Значението, което белия човек влага, в дадена дума или израз, рядко има общо, със значението и съдържанието, което един индианец влага в нея. Казано малко по-засукано - неразбирателството помежду им  се е основавало на лингвистични, но най-вече на семантични/ смислови различия, макар и да говорят на един език. Именно тези смислови различия са създали предпоставки за най-голямото, непреодоляно и до днес, неразбирателство.
Единствените варианти да бъде избегната тази катастрофа са - или индианците да започнат да живеят и мислят като бели, което и до ден днешен се вижда, че няма как да стане, или белите да започнат да живеят и мислят като индианци - примерите за това са малко на брой, но особено светли и показателни за правилността на този мироглед.
И само тези, които са успели да усетят, макар и за един кратък миг, душевния покой и онази детска мъдрост, която е изпълвала светогледа на "диваците", биха могли да се разберат с тях. В противен случай, те винаги ще говорят на различни езици...


***

Изначалния проблем, за честите неразбирателства, в отношенията между двама човека, независимо от връзката им - роднинска, приятелска, комшийска или интимна, са - различните езици. Дори и след дълго време, прекарано в комуникации, или многогодишно съжителство, проблема не само, че не се разрешава, но и се задълбочава. Значението и съдържанието, което единя влага в дадена дума, израз или реакция, рядко има общо със значението, което влага другия. Казано малко по-засукано - лингвистичните и поведенчески различия са чисто семантични / смислови, макар и да говорят на един език.
Именно тези различия, създават предпоставки, за неразбирателства, недоразумения и конфликти.
Единствените варианти да бъдат избегнати конфликтите и скандалите са: единя от двамата да започне да живее и да мисли като другия. Но този вариант и в двете посоки, както не е трудно да се досетим, е изключен, макар и двамата да опитват и да полагат усилия и старание, да разберат и опознаят другия.
И само когато и двамата успеят да усетят, макар и за миг, онази детска мъдрост и душевен покой, с които е изпълнено влюбеното сърце, биха могли да се разберат, без значение кой на какъв език говори, какво може, има, знае, как е живял и какво е постигнал.
В противен сучай, те винаги ще говорят на различни езици.
...
Наздраве за тези, които говорят на един език, с пожелание да стават все повече.

БЕЗПРЕДЕЛА НА ПЕРИМЕТЪРА

Уважението и приятелството са връзките ни с целия видим и невидим свят.
Независимо от това - как ни въздействат тези връзки - дали ни лекуват или ни разболяват, за да се научим да се лекуваме сами, всяко едно общение с живота около нас, е част от Магията на Великия Кръогврат.
Всеки един от нас е индивидуалност, която е съвкупност от всичко живо, с което е общувал по пътя си, от раждането - до настоящия момент.
Някъде, не помня къде, бях попаднал на една приказка, за един мъдрец, който казваше така:
"Има четири вида приятелство:
Приятелство, което е като храната - всеки ден се нуждаеш от него.
Има и такива, които са като лекарство - сещаш се за тях и ги търсиш, когато ти е зле.
Има и приятели, които са като болежката - такива, които ти се натрапват, без да ги търсиш и без да имаш нужда от тях.
Но има и такива приятели, които са като въздуха - ти не ги виждаш, но те са винаги с теб."

И ето как, този наш невидим приятел, проявявайки се под формата на мъдрец, от някаква си приказка, ни помага.
И помня, че си помислих тогава, когато прочетох тези думи: "Ама че работа! Та то това обяснява всичко, не само приятелството! Та нима нуждата ни от врагове не е същата?".
Но не след дълго ми просветна - всичко е приятелство - дори и враждата. И всеки е свързан с всичко. И колкото повече от тези свързаности открива и осъзнава, толкова по-...човек е.
Великите имена, които помним, са такива, защото са били загрижени за цялото. За тях всички са техни братя и сестри, всички деца са техни деца,  а старците са техни баби и дядовци. Общували са и са уважавали всички, като свои роднини, без да ги съдят - независимо от техните различия помежду им, убеждения, стойност... и начин, по който те се отнасят към себе си и околния свят.